По въпроса за Република Северна Македония България трябва да има твърда и единна позиция, независимо кой ръководи и представлява външната ни политика.

След разпадането на бивша Югославия блеснаха всички проблеми, задушавани и контролирани с десетилетия преди това. Липсата на съвпадение в контура на държавните граници с етнокултурните общности, разпръснати като национални малцинства във всички държави на Балканите не генерира сигурно добросъседство, а голямо напрежение и конфликти.

Република Северна Македония, като новосъздадена независима държава, трябваше да намери решение на две трудно съвместими цели. Първо, тя трябваше да чертае граници, да създава суверенитет, да инициира и усъвършенства национално законодателство, да утвърждава институции, да обединява общество. РСМ реши да заложи на национализма като основна спойка на новата държавност и за сметка на България.

Второ, с оглед интеграцията си в Европейския съюз, Република Северна Македония е призвана да работи за отварянето на границите, да се подготви за частично отдаване на суверенитет, също така да хармонизира националното с европейското законодателство и най-накрая да отвори институциите и обществото си към Европа.

Как РСМ постигна първата си цел, тоест да гради суверенитет и консолидира обществото ? Най-краткият път за нея беше да си създаде една фалшива самоличност. Тя го постигна чрез щедро плагиатство на българската история, подмяна на фактологията, изграждайки общество на базата на агресивна антибългарска позиция и лицемерно разграничаване от истинската си същност, а тя е, че югозападната ни съседка е просто неделима част от национално историческото ни наследство и ние имаме общо минало.

Болезненият въпрос, който си струва непрекъснато да се задава пред лидерите на РСМ и да се отстоява на най-високо равнище на европейската сцена е, защо македонските управници не признаят ясно и отчетливо, че езикът им е български. Езикът е ключът за ключалката на нашите добросъседски отношения и фундаментален източник на решения на политически и социални проблеми. Езикът е социално явление и една от основните му функции е да играе съществена роля за формиране на съзнанието на човека и на социо-културната общност. Езикът е средството на средствата, с помощта на които се изгражда обществото като цяло.

Отношението към българския език е базис за подобряване на бъдещите ни отношения с Република Северна Македония. Официалният език на нашите съседи е създаден през 1945 г. чрез частична деконструкция на съществуващия български книжовен език и постепенното му запълване с диалектизми и други чуждици, най-вече сърбизми. В лексикално отношение в 98% от неговия речников фонд са български думи в тяхната западна диалектна форма. И тук идва разковничето на проблемите, а именно че функцията на знаците и езика е да означава. Изолирането и дистанцирането от нашите общи идентичностни знаци означава процес на разграждане, разкъсване и подмяна на единството.

Съвсем естествено тук идва и следващият въпрос, защо РСМ не може да постигне втората си цел, тоест да започне процеса на своята желана интеграция в ЕС ? Първо, защото те не са изпълнили всички критерии от Копенхаген, а едно от тях е да признаят и зачитат човешките права на малцинствата - българската общност все още не е официално призната в РСМ, и второ, древна държава като България никога няма да позволи, повтарям никога, да бъде крадена, унижавана и насилвана да пренебрегне националните си интереси и достойнство за сметка на един псевдо - македонизъм, съществуващ едва от средата на миналия XX в.

Примиренческата позиция за отказ от езикова и културна идентичност вече не е на мода. Ние не очакваме никой да ни казва кои сме и тепърва да ни търси подходящо лице пред света и някаква самоличност. Ние отдавна знаем кои сме.
България това сме ние. Историята е гарант за успеха на нашето бъдеще.

Интересите на България не подлежат на обсъждане.

Позиция относно “Истанбулската конвенция” на кандидатите за президент и вицепрезидент г-жа Цвета Кирилова и г-н Георги Тутанов.

Като изразяваме несъгласието си по отношение на ратифицирането и прилагането на „Истанбулската конвенция“ в Република България, споделяме разбирането си, че спорният сред българската общественост документ е в конфликт с устоите на православната ни вяра.

Категорично поддържаме становището на Св. Синод на БПЦ - Българска Патриаршия, че „Истанбулската конвенция“ отваря вратите към морален разпад.

Тенденциозната подмяна на християнските ценности, с целенасочени опити за вграждане в публичния живот и българското законодателство на упадъчни идеи за моралните устои на обществото ни, не може да бъде път за успешно развитие на нацията ни. Ние сме изправени пред отговорната задача да опазим българския характер на нашата държава и на нейната идентичност.

Периодичните недобронамерени изпити на тема - будна ли е съвестта на обществото, необременен ли е разумът и способността му да реагира на съмнителни предложения, които не са част от душевността на българина, от българската народопсихология и традиции, доказват че все още имаме силни съпротивителни сили и още по-трезва преценка кога те да бъдат двойно усилени.

Наш дълг като отговорно българско общество е да бдим над законодателния процес на всяко едно Народно събрание и да налагаме обществен натиск за такава законодателна уредба, която защитава, подкрепя и укрепва традиционното българско семейство.

Необходим е национално отговорен законодателен процес и силно управление в България, за да бъдат реализирани мерки, които да гарантират преодоляване на демографския срив и ефективното опазване от опасности на децата и жените, които могат да бъдат засегнати от трафик, зависимости, насилие и други негативни последици.

В този ред на мисли ние твърдо заставаме зад позициите на Светия Синод на Българската православна църква - Българска патриаршия и решението на Конституционния съд на Република България.

“Заложените в Конвенцията идеи за общуване между половете, за отношение към религия, традиции, обичаи, образование и други, противостоят на изконните разбирания на българския народ за вяра, народност, нравственост, чест, достойнство, възпитание, семейство. Макар и юридически акт, Конвенцията има и духовни измерения - тя е средство, което насажда чужда за нас ценностна система, за да позволи обществото да бъде управлявано по нов модел, съответен на интересите на малка част от него.

Човекът като мъж или жена е творение Божие и не е въпрос на личен избор. Така, както ние не можем да избираме своите родители, по същия начин не можем да избираме и своя пол - той е наша природна характеристика.

В официалния текст на Конвенцията на английски език - навсякъде, където се говори за "социален пол", се използва терминът "джендър". В този текст понятието "джендър" (gender, genre) е категорично разграничено от понятието "пол" (sex) като ново, различно понятие, непознато на българския правен ред и несъществуващо в лексиката на българския език.

Затова и нов превод няма да промени смисъла и духа на Конвенцията, в която чрез употребата на понятието "джендър" и производните му се преследват цели, различни от прокламираните - за защита на жените от насилие. Тези понятия се използват с цел превръщането в държавни политики на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или жена и тя се утвърждава чрез нов изкуствен език, който намираме в Конвенцията, и който е чужд и непознат за нашата народопсихология, култура, традиции и православно Предание.

Призоваваме българският народ да отстоява вярата си, която го е съхранила във всички исторически изпитания! Свещен отечески дълг на Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия е да припомни на Божия народ думите на Св. Библия: "Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!" (Ис. 5:20)."

Св. Синод на Българската православна църква приветства решението на Конституционния съд за обявяването на Истанбулската конвенция за противоречаща на Конституцията на Република България.

ПОЗИЦИЯ ЗА СИТУАЦИЯТА В АФГАНИСТАН (2001 - 2021) И БЕЖАНСКАТА КРИЗА
Войната в Афганистан, започнала 2001 година и последвалите проблеми от нея трябва да се разглеждат в контекста на регионалната среда за сигурност. За мен в регионален мащаб интересите на България се простират от Западните Балкани до Задкавказието и на Юг в Близкия Изток. Афганистан е част от разширения Близък Изток и колкото и да си мислим, че сме далеч от тази страна ни делят единствено две държави: Турция и Иран.
Темата Афганистан може да бъде разгледана от гледна точка на основната заплаха, която може да има за България:
1. Бежанска криза, породена от конкретната ситуация, която познаваме.
2. Наплив на терористи. Тук искам да подчертая, че има данни за близо 40 000 мигранти, влезли в Европа и свързани с участие в редиците на Ислямска държава. Заплахата за Европа е реална.
3. Пътищата на хеорина. Афганистан е огромен производител на хероин, а на всички е известно, че пътищата на хероина минават през Балканите или поне една голяма част.
Темата Афганистан е дълга, а бежанската криза е точно тази, която вълнува българската общественост.
Страните в ЕС се базират на принципа на СПРАВЕДЛИВИЯ ДЯЛ, определен на базата на Брутния вътрешен продукт (БВП) на всяка държава и броя на населението. Трябва да кажем истината на българската общественост и независимо дали става въпрос за бежанци, търсещи убежище или мигранти, проблемите за страната, в която влизат са еднакви:
1. Проверка за сигурност при пристигане, тоест трябва да се вземат отпечатъци и да бъде идентифицирана тяхната самоличност в информационните бази на ЕС.
2. Децата се ползват със специален статут.
3. Извършва се проучване за връзка с конкретна страна, тоест когато търсещите убежище заявят, че имат роднини, живели са преди или са учили в конкретна страна от ЕС. Ако има връзка те се прехвърлят в тази страна, ако нямат действителна връзка се разпределят по квоти.
Важно е да се каже, че за извършването на тази процедура се изисква време, а това е свързано с настаняване, ресурси, хора и т.н. В момента България има готовност с близо 5 000 места.
?Решение:
Тук трябва да действаме превантивно. Бих свикала Консултативния съвет по Национална сигурност към Президентството, както и конкретните задачи да се разпределят от Съвета за сигурност към МС, както и Държавната агенция за бежанците.
Напомням, че страните от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) се съгласиха да започнат изтеглянето на войски от Афганистан. Този ход съвпадна с обявяването на президента Байдън за пълно изтегляне на САЩ до 11 септември. Типология на конфликта е гражданска война. Смята се, че цивилните жертви от 2010 г. насам са 100 000 души и десетки милиарди долара чуждестранна помощ от САЩ.
Детайлното вглеждане разкрива втори план на Голямата игра. Афганистан е ключовият регион на енергийните потоци. Който държи Афганистан, той контролира притока на стратегическите ресурси към Азия и Европа. Разбира се, че атентатите от 11 септември 2001 са достатъчен повод за преследване на Ал Кайда и свалянето на режима на радикалните ислямисти талибаните. В Афганистан се намират плантациите, осигуряващи над 90 % от хероина в света, които се увеличават всяка година, а борбата за изкореняването им става все по-трудна.
САЩ са гарант за глобалната сигурност, регулирайки и някои регионални конфликти, имат интерес да контролират процесите в Европа и Азия, като разпространяват 3 основни идеи:
1. Идеята за мира като най-желано състояние на международните отношения;
2. Свободната икономическа дейност;
3. Демокрацията като най-добрата форма на власт.
Войната в Афганистан е военен конфликт в Афганистан, който продължава от 2001 г. до 2021 г. на коалиция от държави начело със САЩ срещу режима на талибаните. Това е най-дългото продължилата война в американската история, като задминава Войната във Виетнам.

Предложение за промяна чл. 93 ал.5 от Конституцията на Република България.
Промяната касае процедурата за провеждането на президентски избори.

Нашата кандидат-президентска двойка - Цвета Кирилова и Георги Тутанов, предлага промяна на чл.93 ал. 5 от действащата конституция на Република България.

Какво казва Чл. 93. ал.5:
(5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.

Предложение:

Предлагаме президентските избори да се провеждат след изтичане на срока на пълномощията на действащия президент в период от 30 до 40 дни след края на мандата.

Временно изпълняващ функцията държавен глава по време на този период да бъде председателят на Народното събрание.

Напомняме, че според сега действащата Конституцията на Република България, Народното събрание гласува официалната дата за провеждане на президентските избори, а Правителството е натоварено със задачата за тяхното организиране.

В нашето предложение тази процедура остава същата и не се променя с изключение на чл. 93 ал. 5.

Аргументация на предложението:

С цел да се избегне всякаква злоупотреба с държавни средства и неправомерно водене на скрита президентска кампания с явно нарушаване на Изборния кодекс и Конституцията на Република България от страна на действащ президент, изявил намерение за втори мандат, промяната на ал.5 от чл. 93 е задължителна.

За информация : Франция провежда изборите си за президент по този начин и
базирайки се на практиката, изхождаща от чл.7 на Френската конституция, процедурата работи безпогрешно и няма вероятност от блокиране на институциите и създаване на временна конституционна криза.

Мотивация за предложението:

В последните няколко месеца ставаме свидетели на неправомерна и прикрита кампания от страна на президента Румен Радев. Под претекст, че изпълнява служебните си задължения, действащият президент използва държавен ресурс, за да промотира кандидатурата си из страната, без това да влиза в служебните му задължения.

Тази нелоялна постъпка е в тотално нарушение на неговите правомощия и е некоректна първо, спрямо българския данъкоплатец и второ, спрямо неговите бъдещи опоненти в президентската надпревара.

Изваждайки президентските избори след края на мандата, нашето предложение позволява да се избегне гореспомената злоупотреба и се даде реален шанс за лоялна и равна конкуренция в участието в надпреварата за президентската институция.

Напомняме, че финансирането на президентската кампания на всеки кандидат е строго регламентирана по закон. Намираме за справедливо единствено симпатизантите и поддръжниците да участват във финансовата подкрепа на кандидат - президентската двойка, а не да се злоупотребява с доверието и ресурсите на българския данъкоплатец, който по дефиниция е свободен да изрази правото си на избор и да подкрепи когото сметне за добре, според своите критерии и ценностна система.

Намираме за неморално и неетично поведението на президента Румен Радев, което ни мотивира да намерим решение за споменатия от нас казус и в този ред на мисли предлагаме на българската общественост поправка на чл. 93, ал.5 от българската Конституция.

Чл. 29.
(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Чл. 30.
(1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

Чл. 6
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

Чл. 5.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.

Пандемията, започнала през 2019 година, доведе света до повратна точка, в която правителствата бяха изправени пред трудни решения, медицината се зае да търси бързи отговори, а системите за сигурност трябваше да са в готовност да отговорят на предизвикателствата, да управляват риска, да контролират опасността и неутрализират заплахите.

Този здравен проблем е обвързан не само с нашата национална, здравна и икономическа сигурност, а изобщо с глобалната сигурност на човечеството. Светът е в ситуация да се бори с нови и нови варианти на коронавируса, комбинация от мутации, които според специалистите са в състояние да избегнат антителата и имунния отговор, включително при пациенти, които са били заразени и ваксинирани.

В анализ още от 2008 година на Националния разузнавателен съвет на САЩ изрично се предупреждава за възможна поява и бързо разпространение на "респираторно заболяване, за което няма адекватни противомерки" и което може да предизвика "глобална пандемия".
Първият урок от кризата е, че е необходимо да изградим нови форми на солидарност и сътрудничество. COVID19 пандемията е прецедент в сферата на сигурността, за който ние не бяхме подготвени. Освен борбата със здравния елемент на проблема, е необходимо да реагираме на масовото разпространение на неточни, неверни данни, открити дезинформации и "фалшиви новини", включително и на мощния неуправляем поток от разнопосочни съобщения и коментари в социалните мрежи, превърнал се в "инфодемия".

Отговорното осигуряване на достъп до качествена, навременна и обективна информация за това какво е COVID19 беше задължителен ангажимент на всички български институции, включително и Президентството. Противодействието на заблуждаващата информация, с жизнено необходима изпреварваща такава от световните и национални здравни институции, можеше да гарантира от една страна по-добра информираност, а от друга увеличаване доверието в институциите и утвърждаване на ясна и осъзната нагласа в обществото дали да се ваксинира или не. Право, което е защитено от българската Конституция.

Противопоставянето на двата щаба, анти и про COVID 19, по време на управлението на правителството на премиера Бойко Борисов, доведе до тотална дезинформация, както и до умишлено налагане на спекулации с конспиративни теории. Един от основните подстрекатели на анти COVID19 говоренето - Румен Радев, е основният виновник общественото мнение в момента да бъде разделено и да не се провежда ваксинация.

Основният грях на президента Румен Радев и обкръжението му е, че дълго време подценяваше здравната ситуация в страната и не съдействаше по никакъв начин на правителството за справяне с проблема. По традиция институциите трябва да действат в синхрон, когато става въпрос за човешки животи, а не да занимават с личните си амбиции цяла една държава и народ, който е уплашен, неуверен, живее в несигурност и оттам в недоверие в държавността.

Народът взе контрола на управлението на живота си в собствените си ръце и вече се оправя, както може. Това означава, че Общественият договор е подложен на преосмисляне и съществува съмнение в идеята за неговото продължаване. Ние създаваме институциите, за да ни служат, а не да бъдат наши врагове. Когато гражданите оттеглят доверието си от тях, то тогава понятието държава се обезсмисля.

Всеки един български гражданин е носител на държавност и именно чрез поддържането, разбирането и ревностното защитаване на същността на Обществения договор той предоставя доброволно част от правата и свободите си на държавата, само и единствено в интерес на цялото и с това сам се задължава да бъде отговорен, както към себе си, така и към всички останали.

Когато народът е загубил доверието в институциите си, в държавата си и за това е работено целенасочено през последните години чрез дезинформация, информационно - психологическа и хибридна война, асиметрични заплахи, манипулация, всяване на страх чрез медиите, т.нар. четвърта власт, не се изненадвайте като управляващи, защо имате този грандиозен неуспех! По-лошото е, че разделихте народа и сега ще са необходими колосални, нечовешки усилия на загрижените, за да стане единство и единение, и за да се превърне този народ в сила и да продължи по пътя на развитието си напред.

Държавната ни здравна политика е в колапс. Днес се държите с нас като с престъпници, а Вие дори не бяхте способни да направите отговорно и загрижено обръщение към нацията, в което да бъдете откровени и да спечелите общественото доверие. Да им кажете истината за здравния проблем, а в замяна да получите доверието на народа, с което да възвърнете неговата вяра.

При всички случаи здравната ни система трябва да осигурява на българския гражданин и данъкоплатец адекватната, професионална и навременна медицинска грижа и всеки един от нас, гражданското общество, е длъжен да подкрепя и насърчава институциите в преодоляване на трудностите. Взаимодействието на всички елементи в процеса ще доведе по-голяма успеваемост при преодоляване на проблемите. Всички сме отговорни да пазим, както себе си, така и хората, с които живеем при равни права и условия.

И точно тук се провалихте, защото вдъхвате посредственост, хаос и несигурност във Вашето управление. Вместо да ограничавате правата и свободите ни, Вие трябваше да направите задълбочен анализ на предизвикателството още 2019 година и да предвидите рисковете и заплахите, да знаете как да реагирате на последиците, които посрещаме в трудност и отчаяние днес.

Провалихте ли се? Провалихте се!

В момента наблюдаваме декомпозиране на държавността и въвличането на България в предумишлен хаос. Осъществяват се ожесточени външни и вътрешни въздействия с прогресивно нарастваща сила, които вече изваждат националната ни сигурност от динамичното равновесно положение и предизвикват изключително сериозни последици за сигурността на системата ни.

И, както вече многократно писахме системата не разполага с ресурси, защото умишлено бяха обезглавени службите за сигурност и държавата ни не е способна да извърши такива адекватни структурни трансформации, с които да запази системата цяла и да съумее да управлява и неутрализира рисковете, заплахите и въздействията - глобални здравни кризи, геополитически, геоикономически сътресения, така че да съхрани своето динамично равновесно положение. Казано просто - системата трябва да функционира в състояние на гарантирана сигурност и да се базира на наличните ресурси - човешки и материални, които вече са разрушени и обезглавени.

Институционалното разтърсване и огъване на фундаменталните структури на държавността срещу интереса на България ще доведе до небивали негативни и необратими последици за държавата ни. Настоящите проблеми трябва да се управляват в условията на кризисен политически мениджмънт и с т.нар. трансформационни средства за контрол, с необходимото нормативно и ресурсно обезпечаване.

Навлизаме в критичното ниво на долния праг на несигурност, под което започват необратими промени в системата или структурни деформации с рисков, стигащ до разрушителен потенциал. При наближаването на този праг в системата настъпва криза, тя започва да се тресе, да изпитва неустойчивост и най-малкото въздействие причинява големи разрушителни последици.

Управлението на назначения от президента Румен Радев служебен кабинет поражда рискове и произвежда серийни несигурности чрез начина, по който функционира политически, икономически, здравно и социално в момента. Погрешно функциониращата система не може да роди правилни решения. Тя само възпроизвежда вредни последици.

Справедливо може да бъде единствено управлението, чието начало е положено от самите управлявани, сиреч от народа, а не обратно!

Цвета Кирилова, кандидат за президент
Георги Тутанов, кандидат за вицепрезидент

В Резолюция 2361/2021 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 27.01.2021 година - „Ваксините срещу Covid-19: етични, правни и практически съображения“ установява международни юридически стандарти за провеждане на ваксинации.

Препоръките на ПАСЕ в областта на човешките права имат значителна тежест в контекста на европейската политика. Европейският парламент и другите институции на Европейския съюз, често се позовават на данните на ПАСЕ, особено в областта на човешките права и на правното и културното сътрудничество.

От тях става ясно, че ваксинацията НЕ може да е принудителна. Доброволността на ваксинациите се установява еднозначно и безусловно в член 7.3.1 на Резолюцията, в която е предвидено, че ваксинацията НЕ е задължителна и никой НЕ може да бъде принуждаван да се ваксинира, под никакъв предлог.

В член 7.3.2. на същия документ е забранено да се дискриминират хората, т.е. да се лишават от каквито и да е права, за това, че на са ваксинирани. Принудителната ваксинация е нарушение на нормите на международното право и биоетичните стандарти в медицината. Така че, отказът на трудоустройство, уволнение от работа и отказване на услуги, както и други подобни действия, поради неваксиниране, са грубо нарушаване правата на човека.

Резолюцията призовава държавите не само да информират населението за доброволността на ваксинациите, но и да определят гарантирани обезщетения за вредите, ако ваксината причини вреда на човека (член 7.1.5)
Затова ваксинациите трябва да са изключително на доброволни начала, при спазване на най-високите стандарти за безопасност, и широка информационна кампания за предлаганите на населението медицински процедури, и за последствията от тях.